Молитва от 10 човека за Крум
През лятото на 1990 г. за последен път заведох с колата си Крум на Зекирица. Той много се радваше да бъде в планината сред приятелите, да участва в общите молитви, песни и в братския живот. Дойдоха група чужденци от Англия. Те дълго разговаряха с него и бяха много впечатлени от това, което им казал. Наложи се да се кача с тях за няколко дни на Седемте езера. Помолих приятели от Бургас да се грижат за Крум и те с радост го направиха.
Един ден след Паневритмията до езерото Бъбрека при мен дойдоха двама младежи от лагера на Зекирица и ми казаха, че Крум е много зле. Д-р И. Стратев го прегледал и казал, че пулсът му е много нисък и Крум е в тежко състояние. Според традицията в Братството веднага помолих 10 от най-преданите приятели, които се молят с голяма сила и обичат Крум, да направим молитва за него. Всички се молехме от сърце и душа за брат Крум. След това аз бързо слязох на Зекирица и видях, че състоянието му значително се беше подобрило и можахме да остананем още няколко дни.
